Сезонът лято 2015 пред провал заради руските туристи

60 000 души посетиха страната по Коледа и Нова година. Гърците и сърбите са сред най-големите любители на зимните ни курорти.

Визитка:

Работи в сферата на туризма повече от 30 години

Завършил е Техническия университет в София и УНСС

През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация „Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.

Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българска асоциация на туристическите агенции, Българска асоциация за екотуризъм

До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

Г-н Драганов, каква е вашата оценка за настоящия зимен сезон, доволни ли сте от постигнатото до момента?

Зимният сезон започна наистина много успешно, особено по празниците. Постигнахме висока заетост. Около 60 000 туристи посетиха зимните ни курорти по Коледа и Нова година. Това беше един добър старт за сезона. Месец януари протича със същото ниво, което сме имали през миналата година, но очакваме февруари да бъде по-силен. Тази година имаме по-добри снежни условия, така че смятаме, че ще имаме дори по-силен сезон.

През декември обаче заявихте, че ни очаква една доста тежка 2015 година в туризма. Какви са вашите опасения?

Всъщност тогава ние заявихме, че единственото, което може да попречи на сезона, е да имаме по-тежки зимни условия. Притеснявахме се, че заради обилни снеговалежи може да бъдат затворени пътищата от републиканската пътна мрежа. Това обаче не се случи и засега няма подобни очаквания.

Очаквате ли обаче срив в ръста на туристи от руския пазар?

По отношение на туристите от Русия имаме значителен спад. Тук обаче е застрашен предимно летният сезон. Данните за 2014 година са, че спадът се движи в рамките на 8%. Само че статистиката е от преди срива на руската рубла с 50%. Промяната на цената на горивата и тежкото състояние на руската икономика оказват голямо влияние. Спадът в руската рубла удвоява цената както на пътуванията по суша, така и на самолетните билети. Това е причината към момента да няма подписани договори с Русия по отношение на летния туризъм, а онези пък, които са подписани, са без финансова клауза. Имаме заявено и спиране на полетите на някои руски авиопревозвачи. На Националния съвет по туризъм беше отчетено и че трябва да се свика кризисно заседание, ако ситуацията продължи да се влошава. Трябва да следваме примера и на нашите конкуренти от Гърция и Турция, които създадоха клиринг по отношение на руските туристи и използват заплащането с рубли, което продължава да се извършва по отношение на турския и кипърския пазар. Проблемът е и че близо 50% от икономиката в туризма е в сивия сектор, което пречи да имаме ясна представа по отношение на заетостите през миналата година. Така че нямаме надеждни данни.

Да разбирам, че имате притеснения за летния сезон?

Така е, имаме, и то големи притеснения. Освен проблемите с Русия, които са ясни като произход, ние имаме срив и на британския и немския пазар. Знаете, че голям английски туроператор отказа да извършва полети до летище Варна и това означава, че ще имаме значителен спад на туристи от Острова. Липсата на договори към момента на преобладаващата част от хотелиерите по отношение на летния сезон, липсата на предплащания изправят българския туризъм пред възможността да не стартираме сезона на необходимото ниво, ако не се вземат мерки. Все пак тук стои въпросът и за зареждането със стоки, санирането на сгради и т.н.

Това означава ли, че зимният туристически сезон ще се окаже много по-силен?

Трябва да уточним, че договорите за зимния сезон бяха подписани преди срива на руската рубла и преди проблемите с руските туроператори. Те не влияят на този сезон, така че той ще протече с лек ръст в сравнение с предишните две години. Но ние бием камбаната по отношение на нововъзникнали заплахи с летния сезон.

Кои чужди туристи са сред най-големите любители на зимните ни курорти?

Като правило най-големите любители на зимните ни курорти са посетителите от съседни страни ­ Гърция, Македония, Сърбия, Румъния. От европейските страни на първо място е Великобритания, която държи България на пета позиция по отношение на ските и сноуборда. Като предпочитана дестинация ние се нареждаме непосредствено след Андора.

Можем ли обаче да развиваме успешно и други видове туризъм, като СПА, културен туризъм?

Много ясно беше казано какво трябва да се направи в туризма още в програмата на правителството. В приоритетите е посочено, че е нужно да се състави регистър на туристическите атракции и да се определи регламента по тяхното управление. Всеки турист съставя своята програма съобразно вкуса си. Така че трябва да имаме предвид това. Затова е необходимо по-добро управление на туристическите атракции, за да бъдем по-конкурентоспособни.

Като говорите за конкурентоспособност, имаме ли достатъчно квалифицирани кадри в сектора?

Да. България и Европейският съюз разполагат с достатъчно квалифицирани кадри. Споменавам Европейския съюз, защото ние сме страна член, а това е икономическа общност. Можем да имаме мениджъри на всяко ниво, така че трябва да забравим за шлагера, че не разполагаме с кадри. Имаме квалифицирана работна ръка, която ни обслужва в Гърция и на скъпи круизни кораби в Средиземно море, в Индийския океан, на Западното крайбрежие на САЩ. Няма как българите да са навсякъде и да работят прекрасно, а у нас да казваме, че нямаме квалифициран персонал. Напротив, качествените кадри са налице, но имаме срив на топмениджмънта на обекти като хотели, ресторанти и те не могат да ръководят служителите си. Сега виждаме, че точно представители от топмениджмънта не могат да дадат информация колко са нощувките и туристите, регистрирани през миналата година.

Можем ли тогава да кажем, че малките семейни хотелчета имат бъдеще?

Имат огромно бъдеще. Навсякъде в Европа туризмът се развива благодарение на малки семейни хотели, на каменните къщи за гости. Така че виждаме как сривът през 2015 година ще засегне предимно по-големите хотели, предназначени за нискобюджетни туристи и които са далеч от съвременното търсене и предлагане. Докато малките семейни хотели, къщите за гости и екологичната храна на бавен огън, етнографските експозиции в тези хотели, добрата образованост на домакините, разговорите, които могат да се водят с тях, привличат все повече туристи.

Реалистична ли е наистина идеята на министерството таксата за плажните чадъри да е по-ниска и близка до тази в други страни?

Това е една от антикризисните мерки. Държавата в качеството си на собственик на туристическите атракции, към която са и всички плажове по Българското Черноморие, да започне да управлява тези плажове в интерес на инвеститорите, на общините и туристите и да ги направи конкурентоспособни. Това означава, че колкото се плаща в Гърция за плажни чадъри, толкова трябва да се плаща и у нас. Мярката е напълно реалистична и ние я приветстваме.

Източник: monitor.bg