Информационен бюлетин на Министерство по Туризма
бр. 3/ 2015
България се разделя на 9 туристически района - Бургаско Черноморие, Варненско Черноморие, Район София, Район Рила-Пирин, Район Родопи, Район Тракия, Район Долина на розите, Район Стара Планина и Район Дунав.
Това предвижда Концепцията за туристическо райониране на България, разработена съгласно Закона за туризма и приета на Оперативно заседание на Министерския съвет, проведено на 14 януари 2015 г., по предложение на министъра на туризма Николина Ангелкова.
Представената в Концепцията схема на туристическо райониране покрива цялата територия на страната, а общините са най-малкия териториален модул, използван за очертаване границите на районите. Обособените 9 туристически района, са достатъчно големи, за да бъдат ясно разпознаваеми на туристическата карта и достатъчно малки, за да бъдат управлявани ефективно. По отношение на рекламата в чужбина, районите Северно и Южно Черноморие, които осигуряват съществен приход в БВП, се предвижда да се рекламират заедно като един район „Българско Черноморие”.
При очертаването на районите са взети предвид важни принципи и изисквания като:
• Атрактивност - наличие на значими атракции и възможност за създаване на комплексен туристически продукт;
• Инфраструктурна обезпеченост;
• Хомогенност - сходство на природните и социално-икономическите условия, ресурсния потенциал, продуктовата структура, както и регионална идентичност;
• Териториална цялостност (компактност) - не се допуска териториална разпокъсаност на района и/или припокриване с други райони (една община може да попада само в един район);
• Толерантност – стремеж по възможност да се запази териториалната цялостност на съществуващите регионални сдружения и други доброволни формирования между общини, когато не се влиза в противоречие с горните критерии.
Предложената схема на туристическо райониране се основава на:
- Съобразяване с теоретичните и методическите принципи на туристическото райониране;
- Задълбочен анализ на досегашните районирания в България от началото на 60-те години досега;
- Анализ на опита на други страни в туристическото райониране;
- Отчитане на „естествено” формиралите се у нас териториални туристически образувания през последните години – регионални туристически сдружения и групи от общини за изпълнение на проекти за развитие на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинациите по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
За всеки туристически район е предложена основна и разширена специализация. Основната специализация е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание
определят уникалността на райо ните. Разширената специализация включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм. Важно е да се подчертае разликата между туристическа специализация (в смисъл на продукти, които са най-развити или с най-голям потенциал за развитие) и брандирането („намерената” идентичност при представянето на района). Предлаганата основна специализация не предопределя бъдещото брандиране на туристическите райони, но е полезна отправна
точка при бъдещото разработване на
регионалните маркетингови и
брандинг стратегии.
Концепцията дава
възможност на всеки от деветте района да се раздели на подрайони. В допълнение, съгласно
Закона за туризма, в
териториалния обхват на районите следва да се
създадат организации за управление на туристическите райони
(ОУТР). В тази връзка, в Концепцията са
предложени такива центрове да
бъдат градовете – София,
Благоевград, Пловдив, Велико Търново,
Русе, Варна, Бургас, Смолян и Казанлък.
Те са подбрани така, че да
отговарят едновременно на няколко
критерия: транспортна достъпност,
достатъчно високо ниво на реално
туристическо развитие и възможност за административно
взаимодействие.
Очакваните за
Министерството на туризма ползи от
създаването на туристическите райони
и организациите за тяхното
управление включват:
• Запълване на
съществуващата липса в маркетинга и
управлението на дестинациите между
местното ниво (община) и
националното ниво (Министерството на
туризма);
• Обединение на
ресурсите и съгласувани действия -
чрез регионално взаимодействие и
допълване при формирането на
продукта;
• Регионализация на
националния маркетинг - България
да се рекламира като хомогенно
цяло и чрез спецификата на всеки от
туристическите райони;
• По-ефективно достигане
до потенциалните пазари,
особено далечните - чрез
представяне на достатъчно големи по обхват
райони, които са разпознаваеми
на картата и са познати не само на
българите, но и на чужденците;
• Възможности за
подкрепа от държавата за
туристическите райони
9 - те района
1. Район Дунав
 |
 |
Основната специализация на район Дунав е културен и круизен туриъм. Той обхваща най-голяма територия и има най-много общини – 67. Негов център е Русе, а останалите областните градове в рамките му са Видин, Плевен, Русе, Разград, Търговище и Силистра. Район Дунав е с най-нисък процент реализирани нощувки и с най-ниски приходи от тях, заедно с район Розова долина. При рекламирането му ще се акцентира върху популяризирането на културно-исторически туризъм, речен круизен туризъм, приключенски и екотуризъм, градски развлекателен и шопинг туризъм, винен и кулинарен туризъм и религиозен и поклоннически туризъм.
2. Район Стара Планина
дове Враца, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
3. Варненско черноморие
В територията на района попадат само областните градове Шумен и Варна, като морската ни столица ще играе ролята и на център на района. Броят на общините в зоната е 25. По брой легла и приходи от нощувки обаче, районът се нарежда на второ място, веднага след Бургаското Черноморие. Естествено основните видове туризъм са морски и спортен туризъм, като подвидове са морски рекреативен туризъм; спортен туризъм; културно-исторически и
фестивален туризъм; делови (MICE), здравен (всички видове) и екотуризъм.
4. Бургаско черноморие
Районът е с най-малко общини на територията си – общо 13, и един областен град – Бургас, който ще бъде и негов център. Той е на предпоследно място по територия и население, но на първо място по леглова база, нощувки и приходи от нощув-ки. Основната специализация на района е същата, като на Варненско Черноморие, като има разлика в подспециализациите, както следва: морски рекреативен туризъм; всички видове културен туризъм; приключенски и екотуризъм; здравен туризъм (всички видове); селски; религиозен и поклоннически туризъм.
5. Район Тракия
Пловдив ще бъде център на един от най-големите туристически райони. Той е на второ място по брой на общините в него (35), територия и население, и на предпоследно място по леглова база, нощувки и приходи от нощувки. В границите на този район попадат областните градове Пазарджик, Пловдив, Хасково, Стара Загора и Ямбол. Акцент при про-мотирането ще бъде поставен върху културния и винения туризъм. Всички видове делови туризъм;
градски развлекателен и шопинг туризъм, здравен туризъм, приключенски и екотуризъм са подспециализациите на район Тракия.
6. Район Долина на розите (Розова долина)
За център е избран гр. Казанлък. На територията на района попада един областен град – Сливен и 19 общини. Розова долина е най-малкият по територия район, който е на последно място по население, легла, нощувки и приходи от нощувки. Основно ще бъдат популяризирани здравен и културен туризъм, като подспециализациите са балнео, СПА и уелнес туризъм; културно - исторически и фестивален туризъм; приключенски и еко туризъм; планински пешеходен и рекреативен туризъм и винен туризъм.
7. Район Родопи
Планинският и селският туризъм ще са отличителни за най-южния туристически район на територията на страната. Като подспециализации ще се развиват планински туризъм (всички видове – ски, пешеходен, рекреативен); селски туризъм; балнеотуризъм, СПА и уелнес туризъм; приключенски и екотуризъм и религиозен и поклонниче-ски туризъм. Областните градове са два – Смолян и Кърджали, като първият е и център на района. Общините в Родопи са 27, което го нарежда на 4-то място по този показател сред районите. На същата позиция е и по легла и нощувки.
8. Район Рила - Пирин
Макар и на предпоследно място от всички райони по население, Рила-Пирин е на трето място по брой легла и на трето място (заедно със София) по нощувки. Благоевград ще е негов център, а общините са общо 23. Планински и религиозен туризъмса основната специализация на района, а подспециализации са планински туризъм (всички видове – ски, пешеходен, рекреативен); религиозен и поклоннически туризъм; приключенски и екотуризъм; балнеотуризъм, СПА и уелнес туризъм; културно - исторически и фестивален и винен туризъм.
9. Район София
Делови и културен туризъм е основната комбинация от видове туризъм за район София, в който попадат освен столицата и областните градове Перник и Кюстендил. Допълнително ще се развиват делови туризъм (MICE); културен туризъм (всички видове); планински туризъм; религиозен и поклоннически туризъм и приключенски и екотуризъм. Естествено това е районът с най-много население, а по приходи се нарежда на трето място след двата Черноморски района. В очертанията на район София има точно толкова общини, колкото и район Рила – Пирин – 23 броя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар