28/12/14
Част от интервю на СТИЛИЯН ДЕЯНОВ с румънския историк проф. Лучиан Боя за митичния за междувоенна Румъния Балчик, за комплексите на румънците и тяхното преодоляване и за достоверното представяне на историята
Лучиан Боя е роден на 1 февруари 1944 г. в Букурещ. Професор по история в Букурещкия университет. Един от най-влиятелните неортодоксални историци в родината си. Автор на множество книги, студии и статии, превеждани на много езици. На български език са публикувани книгите му “История и мит в румънското съзнание” и “Балчик”, преведени от Стилиян Деянов и издадени от ИК “Критика и хуманизъм”.
- Да преминем сега към книгата „Балчик“, която представихте на Панаира на книгата в София. Как стигнахте до тази тема? Какво означава Балчик за румънците?
- Това е книга, която не очаквах да напиша. Темата не е сред основните ми занимания. Съвсем случайно стигнах в Балчик. Това място ме впечатли. Разбира се, то ме привлече и с това, че е играло важна роля в междувоенна Румъния. Особено в културното пространство на Румъния между Първата и Втората световна война. Намерих много неща – част от архива на града, други архиви, дневника на кралица Мария, който е издаден само отчасти. Не знам колко важна би могла да бъде книгата за българските читатели. Надявам се, че ще бъде, тъй като Балчик е български град, принадлежи на България. Значението на този град за междувоенна Румъния е странно. Той е част от Велика Румъния още отпреди Първата Световна война, от Междусъюзническата война до 1940 г., когато Южна Добруджа е върната на България. Превръща се в митичен град още от 1913-а. Първо там отиват художниците. В Румъния крайбрежието е равно, не много интересно като пейзаж. А в Балчик обкръжаващата среда е зрелищна, със скали от средиземноморски тип. И румънците се впечатляват силно, когато пристигат в Балчик, също като мен, признавам си. Освен природният пейзаж важен е бил и човешкият. Той разбира се се е среащал и в румънска Добруджа – тази екзотика, но на юг, в областта на Балчик екзотиката е била още по-голяма. Турци, татари – с традиционни носии, с традиционен начин на живот и пр. Това е спечелило румънците, които са омаяни от чара й един след друг. Първо художниците. После се появява кралица Мария, която посещава Балчик за пръв път през 1915-а. Разглежда го разсеяно, но не се случва нищо особено. Когато идва за втори път - през 1924 г., и тя е вече запленена от Балчик.
- Мислите ли, че книгата ви може да бъде използвана политически от едната или от другата страна на Дунава?
Надявам се, че не. Написах я възможно най-неутрално от политическа или национална гледна точка. Напротив, надявам се тази тема да обедини, а не да раздели румънците и българите.
- Превеждайки книгата ви, ми се стори, че сте привърженик на идеята сърцето на кралицата да се върне там, където тя е пожелала – в параклиса Стела Марис край Двореца.
- Може би книгата подсказва подобно нещо. Но ако се стигне до реализирането на подобен проект, да знаете, че идеята е ваша (смее се) в много по-голяма степен, отколкото моя. И напълно я подкрепям! Кралицата наистина е била влюбена в Балчик. И днес всеки, който отиде в Балчик знае, че тя продължава да е важна фигура, емблема на града, духовен покровител на града. В нейното завещание пише, че сърцето й трябва да бъде отделено от тялото – тялото й е погребано в Куртя де Арджеш, заедно с други крале и кралици на Румъния – и да бъде занесено в Балчик. Така се е и случва през 1938 г. Сърцето й е поставено в малка сребърна кутия и после в по-голяма кутия от сребро и злато, украсена със скъпоценни камъни. То е положено с тържествена церемония, с участието и на краля Карол Втори, с военни почести и всичко останало, както си му е редът, в построения от кралицата православен параклис Стела Марис. Когато България си връща Южна Добруджа, малко преди българските власти да влязат в града, кутията е занесена в Бран – друг обичан от кралицата дворец, и след това е носена от място на място. По времето на комунизма кутията е била в един склад, след това - в Националния исторически музей, където се намира и днес. Странно е нечие сърце да стои в исторически музей. Мястото на сърцето на кралицата е в параклиса Стела Марис в Балчик. Това би било нещо много хубаво, красиво, което румънците и българите могат да направят заедно. Балчик не е и се надявам никога повече да не бъде тема за вражда. Напротив, той е нещо, което може да ги приближи едни към други.
Цялото интервю с проф. Лучиан Боя, можете да прочетете ТУК.
Източник: trud.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар